* * *
Посгодил ми се Нкола
за пиринджийско момиче.
Момиче плаче, не рачи,
защото е много далече,
през Ирин-Пирин планина.
Буля Калинка плетеше, раздумваше:
- Мълчи, Калинке, не плачи,
туй ми се казва далеко,
през Ирин-Пирин планина.
Знаеш ли, Калинке, помниш ли,
когато за мене доидохте,
вишни-череши цъфтяха,
ечемиците класяха.
Кога се, Клинке, върнали,
вишни-череши беряха,
ечемицете жънеха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013