* * *
Седнала Стоя, седнала
слят къщата в градината,
та дребно везмо везеше
и дребни сълзи ронеше.
Девер я пита, разпита:
- Мър, защо плачеш, снахо льо?
- Кък да не плача, деверю,
га ме далеко дадоха,
далеко, девер, далеко -
девет конака далеко.
Помниш ли, деверьо, знаеш ли,
яга за там тръгнайме,
вишничките цвятяа.
Га се от там връщайме,
орявету брусеа!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013