* * *
- Мамино Данче хубаво,
че кой те, Данче, излъга,
че кой те, Данче, прилъга?
- Едно ми младо войниче
от селото Петрово,
че си ме, мамо, заведе
в тяхното село голямо,
в тяхните къщи високи,
в тяхните двори широки,
в тяхните стаи шарени.
Мама си Данче думаше:
- Я мълчи, Данче, не плачи,
туй ли се казва далече?
Когато за мен дойдоха,
ечемиците оряха,
вишни-череши цъфтяха;
кога се назад връщахме,
ечемиците жънеха,
вишни-череши беряха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013