* * *
Пустите момци долненци
с техните коне хранени,
хранени, не впрягани,
отъпкаха ни мерата,
размътиха ни водата,
изкрадоха ни момите.
Току едничка остана,
едничка бяла Калина,
и нея снощи сгодихме
за едно момче долненче,
долненче, разговорнинче.
Я га буля й мереше:
- Мълчи, Калино, не плачи,
буля ти беше от по-далеч.
През девет села, в десето,
през девет гори зелени,
през води студени.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013