* * *
Знаеш ли, Мирчо, повниш ли,
кога със тебе ходихме
за твойта млада невеста?
Витен по сухо минахме,
вишни-череши цъфтеха
и петровките ябълки;
кога се назад върнахме,
вишни-череши фтасали
и петровките ябълки.
Девере берат череши,
череши, още ябълки,
та ги невести даваха,
като даваха, думаха:
- Земи, невесто, череши,
череши, още ябълки,
та кога идем във село,
деца ща да ни посрещнат -
ти им раздавай череши,
череши, още ябълки,
сватбата да ти запомнат!
И Витен беше притекъл,
три дни седехме край Витен,
дано се Витен претече,
той ми по-голем дохожда,
та дребен плавут носеше -
връбите със коренете,
буките със връховете,
а къщите с темелите.
Три дни седяхме край Витен,
тогава ти го нагази,
сватбата да си преведеш -
Витен те, Мирчо, отнесе,
тамън те три дни, бре, носи!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013