* * *
Заглавил се млад Първан,
млад Първан, младо юначе,
за мома от друго село,
за Янка бяла, хубава.
Първановата майчица,
тя на Първаном думаше:
- Сино, Първане, Първане,
като се с Янка слюбихте,
сино ми, убава ли е?
- Убава, мале, убава,
там дето Янка стоеше
тя слънцето надгряваше,
месеца надделяваше.
- Иди я сино, доведи!
Калесал Първан, калесал
от Бело море до Черно,
от Черното - кумове.
Като за булка тръгнали
вишни-череши цветяли,
пък неренджето пъпеше,
като са с булка върнали -
вишни-череши капели,
пък неренджето цъфтеше,
те девойки береа
и го на булка давая.
- На ти, булко ле, нерендже
да знаеш, булко, да помниш,
кога ти е била сватбата.
Като в къщи отишли
каков лош адет имали
зетя булката да сваля.
Той имал ножче сребърно,
как се ножчето обърна,
обучи булка сърцето.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013