* * *
Зелен се орех развива,
зелен за зиму да бъде.
Под ньега седу терзие,
та сини седла шиеу,
златене юзде леею,
на далеко се канею
за Елку за етрополку.
Чула е Елка, разбрала,
че, кажу, яко далеко.
Снахе си на скут припадна:
- Какице, не плети си ме,
майчице, не давай си ме,
че, кажу, яко далеко.
Када на тамо отоу
вишни и црешни цъфтеу.
Када се назад врънуу
вишни и црешни зрееу.
Сватове црешнье береу,
та ги на Елку давау.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013