* * *
- Куме ле, кум Костадине,
пий вино, не упивай се,
че ще за булче да идем
отвъд бели Дунава.
Кога за булче тръгнахме,
бял Дунав сухо минахме,
ечумените класяха,
вишни-череши цъфтяха.
Кога се с булка върнахме,
бял Дунав мътен притека,
ечумените жънеха,
вишни-череши беряха.
Девер от конче присегна,
вишни-череши откъсна,
на булка в скута подхвърли.
От де ги Момчил съгледа,
извади ножче-лефтерче,
булче в сърцето прободе.
Булка си рана държеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, мили, Боже ле,
държи ми, Боже, душата
до Момчилови дворове.
Свекърва от къщи излезе
да си булката присрещне
и си тихом говори:
- Нека си видя булката,
булката в бялото лице.
Пък си е Янка казала:
- Не гледай булка в лицето,
най-гледай булка в сърцето!
И се с душа раздели.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013