* * *

Далеч за невеста

Стоян се юнак женеше,
той тежка сватба вдигаше.
Калеса Стоян, калеса,
петдесе кола сватове
и четири двеста кумове
и са за булче тръгнали.
Ега за булче тръгнали
бял Дунав сухо минали,
ега са назад върнали
бял Дунав мътен притекъл,
дърве и камъни носел.
Сватове се чудели,
как ще бял Дунав да минат.
Булчето вдигнала булото
и посбутала биволето.
Биволи във Дунав плуйнали,
току се, холам, виждало
на колято чергилято,
на младо булче булото.
Така бял Дунав минали.

 

Димитровград; сватбена - на излизане от дома на момъка (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013