* * *
Турци под круша седяха,
под круша, под бяло цвете -
печено агне ядяха,
червено вино пиеха,
един си други думаха:
- Яжте и пийте, гончове,
че щем далеко да идем,
далеко-на друго село
за едно клето сираче.
Сираче плаче-не рачи,
а буля му го мирува:
- Мълчи, калино, не плачи!
И буля не е искала,
и буля далеч отишла.
Кога за буля дойдоха -
вишни-череши цъфтяха;
кога се назад връщахме -
вишни-череши зрееха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013