* * *
Буля Калинка миреше:
- Мълчи, Калино, не плачи,
това ли са вика далеко,
през девет села в десето.
Знаеш ли, буля, помниш ли,
кога за буля идехте,
вишни-череши цъфтяха,
ечемиците класяха.
Кога се със мене върнахте,
вишни-череши узряха,
ечемиците жънаха.
Девер от конче посегна,
откъсна клонче череши,
че на буля си подаде,
подаде и продума:
- На ти, буле, череши,
да си запомниш сватбата!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013