* * *
- Доне ле, луда гидийо,
чу ли, Доне ле, разбра ли -
в Стамболът телал повика
среброто ясакь да стане,
среброто и маламото,
алтън петали да сечем,
конето да си ковеме,
конето и бутошето,
че ще за булка да подем!
Пък Донка плаче, не рачи,
че било много далеко.
Донкина булка думаше,
Донкина булка на Донка:
- Доне ле, мари, хубава,
тва не се дума далеко,
ами се дума далеко,
кога за булка ходихме
за Еринчица Недева
през девет села в десето,
на десетото да седи!
Гъто за булка ходеха,
вишни-черешки цветяха,
сватовете хи кършеха,
та си гуглите кичеха.
Гъто се с булка връщаха,
вишни-черешки втасваха,
та ги сваките беряха,
малки си деца миряха!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013