* * *
Мама Йорданка сгодила
през девет села в десето.
Плаче Йорданка, не рачи:
- Не ща го, мамо, не ща го,
аз няма далеч да ида.
Майка й дума, продума:
- Вземи го, мама, Йорданке,
той не е толкоз далече,
аз съм, майка, от по-далеч.
Когато за мен дойдоха -
вишни-череши цъфтяха,
ечемиците брадяха.
Като се назад връщахме
вишни-череши, зрееха,
ечемиците жънеха.
Баща ти от кон присегна,
вишни-череши откъсна
и ги на венец направи,
и ги на мене подаде:
"Вземи ги, либе Величке,
земи ги, либе, изяж ги,
да знаеш, либе, да знаеш,
кога ти е била сватбата,
сватбата и венчавката!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013