* * *
Развивай, Добро, повивай,
орех в листу повивай,
зам да е зелен за зиме,
да държи сенка за лете.
Под орешену сидеха -
златари юзди лееха,
терзие седла шиеха,
за сватове се готвеха,
за Добра малка девойка.
Седнала Добра да плаче,
че ми е ечку далече.
Стара е сноха миреше:
- Молчи ми, лелчу, не плачи,
че е бех другош далечку.
Ага нах майка да ида,
вишничкине цветеха;
ага са назад ворнувах,
вишничкине зрееха,
пак миндалене капеха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013