* * *
Мама Калинка годява,
годява, пръстен менява.
Калинка плаче, та не ще,
че било много далеко -
през девет села в десето.
Снаха Калинки плетеше
и тихичко я шепнеше:
- Мълчи, Калинке, не плачи,
това ли се вика далече?
А пък аз, Калинке, от де съм -
дето слънцето изгрява,
дошла съм дето заеда...
Кога за мене дойда,
вишни-череши цъфтеха,
ечемиците цъфтяха;
кога се назад върнахме,
вишни-череши зрееха,
ечемиците зрееха.
Девер се от кон присяла,
та си череши береше,
та ги на мене даваше
и си на мене думаше:
"Хапни си, булка, череши,
сватбата да си запомниш!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013