* * *
Седнали ми са, седнали
снаха и зълва наедно,
на еден гергеф да вези;
една са песен пеяли,
една са дума думали.
Зълва на снаха говори:
- Снашице, мила едненкя,
ага за мене дойдаха,
близко да си ме дадете,
та да си често доходим,
да си се мием и плетем.
Снаха на зълва говори:
- Зълвице, мила еднинка,
знаеш ле, мари, повниш ле,
ага за мене дойдохте
по тава дъго дервене,
по тава тясно клисуре,
вишни-череши цъфтеа;
ага се с мене върнахме,
вишни-череши зреея.
Девер череши береше,
мене на скути меташе
и си ми мене думаше:
- Зобай, ми, снахо, череши!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013