* * *
Турци под орех седяха,
врани си коне ковяха,
ковяха наговаряха
далеч за булка да идат,
през Ирин Пирин планина
за пиринжийско момиче,
ала е много далеко.
Калинка плаче, не рачи.
Буля Калинка миреше:
- Я мълчи, мълчи, Калинке,
туй ли се вика далеко?!
Когато за мен дойдохте,
вишни-череши цъфтяха,
ечемиците оряха.
Като се назад върнахме -
вишни-череши беряха,
ечемиците жънеха.
Драгинко от кон пресегна,
та си череши откъсна,
та си на мен подаде.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013