* * *
Тръгнали ми са, тръгнали
петдесе коля сватове,
със кумовата шестдесе,
да си отиват, отиват
за Стойна, млада невяста.
Я Стойна плаче, не рачи:
- Не ща го, мале, не ща го,
че то е твърде далеко,
през девет села в десето.
Буля калини думаше:
- Вземи го, Калино, вземи го,
кога за булче отиваха,
вишни-череши цветяха,
кога са с булче връщаха,
вишни-череши здрееха,
девери, зълви късаха
и на булката даваха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013