* * *
Коги за Елка тръгнаме
ичмиците сееха,
вишни-череши цъфтеха;
коги се с Елка върнахме,
със Елка, със Етрополка,
ичмиците жънеха,
вишни-череши зрееха,
сватове от коньи сегаха,
вишни-череши береха,
ю кола на сваи фъргаха,
сваи си венец виеха,
и Елки венец увиха.
Елка го фърга, не ще го,
че й е мило за макя,
за макя, за девет бракя,
за баща и за девет сестри.
Свекър гье преговараше:
- Я мълчи ми, Елко, не плачи!
И там ще да си завариш
свекър със девет девери
и свекърва със девет зълвици.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013