* * *

Дал й пръстен - не го дочакала

Петко Ради пръстен даде,
да го носи бяла Рада
за година, за полвина.
Тя го й Рада не чакала,
най се й Рада оженила.
Таман Рада под венчило,
дели Петко у вратата.
Петко Ради отговаря:
- Оф, мър, Радо, бяла Радо,
давай, Радо, що си взела -
смокините, давините,
шарените огледала!
Рада Петко отговаря:
- Я бре, Петко, луд гидия,
луд ги давал - мъдър вземал,
на момата туй файдата,
на ергена туй зарара!

 

Сухиндол, Павликенско (Стоин-ССБ, № 2110 - "Петко Ради пръстен даде").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015