* * *

Дал й пръстен - не го дочакала

Петко на Рада пръстен даде, мари,
да го носи бяла Рада,
да го носи бяла Рада, мари,
за година и половина.
Не го е Рада чакала,
най се Рада оженила,
оженила задомила.
Рада ходи край къщата,
дели Петко зад врата,
той на Рада проговаря:
- Давай, Радо, що ти дадох
на стълбата, на вратата!
Рада Петко отговаря:
- А бре, Петко, герджик Петко,
имал си ми - давал си ми,
нямала съм - вземала съм!

 

Стара река, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015