* * *

Дал й пръстен - не го дочакала

Петко Ради пръстен даде
и шарено огледало -
да го чака бяла Рада
тая зима, догодина...
Не чака го бяла Рада -
ни ден, ни два, ни неделя;
но се Рада погодила -
в неделя й пуста сватба.
Съгледал я дели Петко,
съгледал я от планина,
от планина, от рудина.
Па се впусна нанадоле,
та отиде на кладенци,
там завари бяла Рада,
та на Ради отговаря:
- Мари Радо, бяла Радо,
давай, Радо, що си взела,
(и пр.)

 

Смолско, Пирдопско; хороводна (Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=4248> 19.03.2015); недовършена.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015