* * *

Дал й пръстен - не го дочакала

Петко Ради пръстен даде,
да го чака, дор се върне,
дор се върне от Стамбула града,
да се върне след година,
след година и половина.
Петко Ради проговаря:
- Вземи, Радо, и ме чакай,
и ме чакай, дор се върна,
дор се върна със имане!
Чакала го бяла Рада,
чакала го дор два дена,
на третия се сгодила.
Хубава мома не чака
от ден до пладнина,
та камо ли година -
година и половина.

 

Калугерово, Карловско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015