* * *

Дал й пръстен - не го дочакала

Петко Ради пръстен даде,
замени се, загоди се,
за година, за полвина.
Бяла Радка не го чака,
замени се, загоди се.
Тамън Радка по вратата,
Петко си Ради думаше:
- Давай, Раде, що си взела - (2)
дафините, смокините,
шенените огледала!
Радка Петко отговаря:
- А бре, Петко, луд гидия,
имал си ги - давал си ги,
нямала съм - вземала съм!

 

Горско Косово, Павликенско; хороводна (Стоин-ССБ, № 2112).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015