* * *

Чудна мома косачка

Мома сено косила,
мър, ми, леле, милото,
вечер по мехчината,
по темна облачина.
Оттам юнак замина,
лудо-младо със коня,
той девойке думаше:
- Коси, коси, девойко,
дано Господ дадеше -
ръка да си отпънеш,
ръката десницата!
- Кълни, кълни, юначе,
мене клетва не стига,
че съм едно у майка,
едно в майка и баща!

 

Малки Самоков, Визенско - Турция; зап. в Кости, Василиковско, дн. Царевско; лятно хоро (Стоин-ИЗТр, № 1332 - "Мене клетва не стига"); мехчина - месечина.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015