* * *
Похвали се Станко фермалия,
че да жени, джанъм, сина у пелени,
че да вземе царюва дъщеря.
Посака я, они му я дават,
па пойдоха у църкви да венчат.
Разплака се младо младоженче,
под превез го люля невестата,
хем го люля, хем го люто кълне:
- Проклет да е кой те тебе жени,
проклет да е кой ме мене дава.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015