* * *
Янчице, невяро ле,
любо ле, изгоро ле,
съхни, вехни, пелиньо льо.
Мома е сено косила,
косила, що е можала -
сутрин по хладно време,
вечер по месечинка.
Че помина млад война,
война момне ле думаше:
- Коси, коси, момне ле,
дано ръка прекосиш,
я ръка си, я крака си,
я лявата, я десния,
я десния крачец!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015