* * *
Седнал Марко с макя да вечера,
ем вечера, ем се усмийнува.
Согледа го Марковата макя:
- Кажи, Марко, защо се усмийнуваш,
дал се смееш на моята старост,
ил се смееш на добра вечера?
А Марко й вели, ем говори:
- Не се смея на твоята старост,
не се смея на добра вечера,
а си гледам из поле широко,
ем си гледам, ем се усмийнувам,
усмийнувам се на касъмско девойче,
с една коса три откоса кара,
първи откос - трева детелина,
втори откос - ран бел босильок,
трети откос - цръвена ружица.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015