* * *
Замръкнала мома на далеко,
на далеко, на Стара планина,
ньой се чини никой я не види.
Съгледал я Марко от чардаци.
На Марко се жалба дожалила,
че си нема сина да си жени,
да увземе гиздава девокя,
но си има дете у пелени.
Па си увзе гиздава девокя,
па пойдоха в църква на венчане,
развика се дете у пелени,
невеста го с пръстен залъгвала:
- Мълчи, мълчи, какино детенце,
проклет да е кой го млад ожени, (2)
ощ' проклет да й кой му жена дава! (*)
- Мети двори, царице госпожо.
- Метени са, току нафлазяйте.
- Реди столи, царице госпожо.
- Редени са, току наседайте!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015