* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

На гергеф седи галена Неда,
галена Неда, агънце младо,
ем поли шие, ем макя кълне:
- Проклета да е моята майкя,
моята майкя и мойо баща,
че ме не даде дека я обичах,
че язи обичах на орач, копач.
Она ме не даде на орач, копач,
на си ме даде на лудо-младо,
на лудо-младо, на кеседжия.
Денем си ходи по механете,
я нощем ходи, та кеседжува.
Снощи си дойде и кон доведе,
и на кон има струнена торба,
и у торбата човешка глава,
човешка глава и десна ръка.
Припознавам се, братова ми е -
глава познавам по руса коса,
ръка познавам по златен пръстен!

 

Зверино, Врачанско; седенкарска (СбНУ 61/2001, № 210 - "Хайдутин донася на жена си ръката на убития й брат - 11").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013