* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Не плачи, мамо, не жали,
ама съм либе увзело -
денем ми орач ходеше,
нощем ми хайдукуваше.
Първа ми вечер донесе
все хайдучки ми глави;
втора ми вечер донесе -
все кървави ми дрехи;
трета ми вечер донесе -
братова дясна ръчица,
на ръчицата пръстенче,
на пръстенчето пишеше:
"Сина Стояна едина,
сина Стояна юнака."
Дордет' ти сина хванахме -
девет планини минахме;
дордет' му ръце вързахме -
девет синджира скъсахме;
дордет' му глава вземаме -
триста ножове строшихме!
Не плачи, бабо, не жали,
ама си сина чувала -
Сина Стояна юнака!...

 


Владиченци, Видинско; седенкарска (Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=2501> 03.02.2013).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013