* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Заплакала е Рада чичова,
кат плаче Рада, нарежда:
- Пуст да остане мой късмет,
дет' съм хайдутин вземала;
нощем да го посрещам,
нощем да го изпращам.
Вече ми додея,
додея и омръзна,
кървави ризи да пера,
остри ножове да трия,
човешки глави да крия!
Хайдутин Радка думаше:
- Я мълчи, Радке, не плачи,
кървави ризи и глави,
все са на турци душмани,
дет' са ни роби сторили.

 


Стефаново, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013