* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка из двори ходеше,
люто си Марка кълнеше:
- Сандисах, Марко, бактисах,
нощем посред нощ да ставам,
чимширеви порти да отварям,
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да трия,
челяшки глави да крия!
Докато Грозданка издума,
Марко й риза подаде,
и у ризата една ръка,
на ръката пръстенче,
на пръстенче - пъсъмце,
на нейно братче Иванчо.
- Как можа, Марко, как можа,
каинчовата си глава да отрежеш,
Марко ле, да не прокопсаш,
никога хубаво да не видиш!

 

Старо село, Тутраканско (Иванова, Йорданка Петрова. Автентичният песенен български фолклор от община Тутракан. Тутракан, 2001, № 46).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013