* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Мори, жална горо, жална горо, жал ми е за тебе,
мори, и за тебе, горо, и за тебе, и за мойта майка,
оти ме е мало ле оженила,
и пак ме е на зло намерила,
на зол свекор, на по-зла свекърва,
първо либе - върло ле кеседжийче.
Денем му са порти ле затворени,
вечер му са порти ле отворени,
па докара тая ле бърза коня,
на конята това ле синьо седло,
на седлото дисаги закачени,
ю дисаги кървава кошуля,
ю кошуля ръка ле завиена,
на ръката пръстен ле бурмалия.
ръката е братовата ръка,
пръстено е на снаха ми пръстен.

 

Старчево, Петричко, инф. родом от Никудин, Санданско и Лебница, Петричко; седенкарска (СбНУ 60/1993-1994, № 779 - "Жална горо").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013