* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Жална горо, жал ли е на тебе,
и на тебе, и на стару майкю,
дека ме е младо оженила,
оженила, млада заробила -
на зъл свекър, на по-злу свекърву,
два девера - две пцета хранена,
две етърве - две кучке хранене,
и две зълве - змие тройоглаве?
Либе ми е Муса Кеседжия -
въздън лежи, въздън боледуе,
суноч ходи, суноч хайдукуе -
суноч му са порте отворене.
Кьига иде и кьига дооди,
доноси ми кървави подарък...
И синочка ойде арам,
донесе ми свилени дисадзи,
у дисадзи - кърваву кошулю,
у кошулю - руку от юнака,
на рукуту - пръстен бурмалия,
на пръстена - тее златне букве
по името на моега брата...
Па дойдоше два майчини гласа
да облечем рухо калугерско!
Ка отидо у дома у тесни зевници,
нигде никога не видо;
ка отидо у хладне одае,
що да видим у хладне одае -
маят братъц лежи под покровъц!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013