* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
по двори, по калдъръми,
златно кандило миеше
и го пред Бога палеше,
Богдана люто кълнеше:
- Додяло ми се, Богдане,
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия.
И снощи доде, донесе,
кървава риза донесе,
в ризата, ръка човешка,
и на ръката пръстен злат,
и на пръстена писано
на моя братец името.
- Богдане, Бог да те убий,
защо ти брата ми затри?
- Прости ме, прости, Грозданке,
тъмно бе, че го не видях,
мъгла бе, че го не познах...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013