* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
дребни ми сълзи ронеше
и на Богдана думаше:
- Богдане, хей, Богдане,
Богдане, Бог да те убие!
Додето ми си дойдеш, Богдане,
кървави ризи да пера,
хайдушки глави да крия.
Снощи ми вечер донесе, Богдане,
донесе една ми детска ръчица,
а на ръката - пръстен бурмалия,
на пръстена, Богдане, братово ми име,
аз ще жаля, аз ще плача,
за милий си братец!

 


Смочан, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013