* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем,
ти за листец, горо сестро, аз за първо либе.
Че тебе те е слана осланила,
а мене ме е мама изгорила,
че ме даде на младо хайдутче,
денем ходи със търговски дрехи,
нощем ходи със хайдушки дрехи,
армаган ми носи - все човешки глави!
Веднъж ми донесе една детска ръка,
на ръката - пръстен бурмалия,
на пръстена - братово ми име.
Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем,
твоя листец пак ще да поникне,
а пък моя мил братец няма да се върне!

 

Смочан, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013