* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Жали, горо, жали, двама да жалейме -
тебека е, горо, слана попарила,
менека е, горо, макя оженила,
макя оженила, на зло намерила,
на зъл свекър, горо, на по-зла свекърва,
на зли зълви, на по-зли девери!
Либе ми е, горо, върли кеседжия;
весден седи, горо, у хладни земници,
са нощ ходи, горо, по гора зелена.
Снощи ми е донел кървава кошуля
и на кошулята от юнака ръка;
на ръката, горо, пръстен позлатени,
на пръстено, горо, писмо написано,
име "Миаиле" - на моето братче!

 


неуточнено, Самоковско (СбНУ 16-17/1900, с. 190, № 9).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013