* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Гроздо льо, мари, Гроздано!
Грозда по двори ходеше,
сребърен кандиль миеше
и се на Бога молеше:
- Стори ме, Боже, стори ме,
пиленце, сиво гълъбче,
да фръкна, да си префръкна,
да ида в гора зелена,
да пия вода студена,
да паса трева зелена...

 

Руждене (Гюреджик), Драмско - Гърция (СбНУ 50/1963, с. 170, № 109 - "Невяста Гроздана"); непълна, трансформирана.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013