* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Провикнала се й Янчица:
- Боже ле, дотегнало ми й, (2)
мъж ми Никола хайдутин,
сутрина рано отодя,
вечер си късно дохожда,
все ми армаган донася -
по една глава юнашка.
Снощи си, Божне ле, пак дойде
и ми армаган донесе
една ми глава юнашка,
една ми ръка човешка;
главата беше чичова,
ръката беше братова.
Докат си дума издума,
жандари вънка седяха,
жандари Янки думаха:
- Тук ли е, Янке, Никола?
С уста им каза: "Нема го!",
с очи им каза: "Вътре е!",
и са във къщи влязали,
и си Никола хванали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013