* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Богдана по двор ходеше
и дребни си сълзи ронеше.
Богдан си люто кълнеше:
- Ах, Богдане, Богдане, Бог те убило,
всяка ми вечер донасяш
остри ножове да трия,
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия.
Тази ми вечер донесе
на мойто братче главата,
на мойто братче Иванчо.
- Богданке, либе Богданке,
далече бе, не го видях,
тъмното бе, не го познах.

 

Ракитово, Велинградско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013