* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Славей ми пее, мале, в нова градина;
не е било славей, а наша Калина.
Калина кърши, на глава боде,
па си отиде на белилката,
пешкири бели, майка си кълне:
- Да не аросаш, да не кердосаш,
че си ме дала на кеседжийче,
на кеседжийче, на (...).
Деня си ходи по дюгяните,
та си донася сладки рахати,
а нощи ходи по тесни пътища,
та си запира тежки търговци,
та си обира безбройни пари.
Омръзнало ми е, пределяло ми е,
да ми донася кървави дрехи,
кървави дрехи, човешки глави,
и снощи доде, доде и донесе,
доде и донесе шарен цедилник,
и в цедилника десна ръчица,
десна ръчица в пешкир увита,
и азе я познах по пръстенчето,
по пръстенчето, че е братова.
А той ми каза: "Ти да да си мълчиш,
че ще отрежа руса ти глава!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013