* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двори ходеше,
по двори, по калдъръми,
златно кандило миеше
и се на Бога молеше,
Богдана люто кълнеше:
- Хей, Богдане, Бог да те убие,
мене ми вече дотегна,
кървави ризи да пера,
люти ножове да мия,
човешки глави да крия.
Снощи ми вечер донесе
глави и ръце човешки.
Аз си ръката познавам,
ръката беше батьова,
на ръка златно пръстенче
и на пръстенчето пишеше
на мойта буля името.
Ръката беше братова,
а пък главата татова...
Хей, Богдане, Бог да те убие!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013