* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Ах, Тодорице, ах Павловице,
като ми переш на бели Дунав,
що сълзи рониш чак до земята,
що глас извиваш чак до небето?
- Как да не плача, как да не жаля,
нали ми омръзна, нали ми дотегна,
кървави ножове ази да мия,
че човешки глави ази да крия.
И снощи ми дойде, и снощи донесе,
братова ми ръка със златно пръстенче,
че ази я познах по златния пръстен,
но като я познах, нищо му не казах.

 

Патрешко, мах. Цоневска, Троянско, зап. в Българене, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013