* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Богдана по двор ходеше,
дребни си сълзи ронеше,
Богдана люто кълнеше:
- Богдане, Бог те убило,
омръзнало ми е, оттегнало ми е,
всяка ми вечер донасяш
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия,
остри ножове да трия!
Снощи ми ръка донесе
и на ръка пръстен,
аз си ръката познах,
ръката и пръстена -
на моя братец Иванчо.
Богдане, Бог де те убило!

 


Омуртаг (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013