* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Магда по двори ходеше,
дребни сълзи ронеше,
майка си люто кълнеше,
на майка си думаше:
- Омръзна ми, мале ма,
кървави ризи да пера,
хайдушки глави да гледам.
Моето либе Димитър
снощи ми, мамо, донесе
една ми риза кървава
и една ръка хайдушка.
На среден пръст - пръстенче
и на пръстенчето - името,
на мойто братче Иванчо.
Аз викнах, мамо, заплаках,
а той ми, мамо, продума:
"Я мълчи, Магде, не плачи,
че съм брата ти погубил.
Тъмница беше - не видях,
мнозина беха - не познах..."

 

Малорад, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013