* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Горо ле, горо зелена, що се не зеленееш
и ти, сърце мое младо, що се не веселиш?
Слана падна, слана падна сред гора зелена,
та попари, горо сестро, всичко зеленило.
Твойте листе, твойте листи, слана попарила,
а пък мойта младост, горо, мама почернила.
Твойте листе, твойте листи пак ще да покарат,
а пък мойта младост, горо, няма да се върне.

 

Луковит; на тлаки, седенки и беленки (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013