* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Славей ми пее, мале мо, славей ми пее
в дълбоко доле, в стръмно усои.
Не било славей, не било слаей,
най било Рада, Рада чичова.
Пещемал пере, пещемал пере,
пере и проваля, пере и проваля:
- Провалила се й, провалила се й,
моята мама, и моя баща,
дет не ме дали, дет не ме дали
дето съм щяла, щяла и искала.
А най ме дали, а най ме дали,
дет не съм щяла, щяла и искала.
А най ме дали, на лудо-младо,
на лудо-младо, на самоглаво.

 

Кубадън, дн. Лозница, Търговищко; инф. род. в Леденик, Великотърновско (Славей ми пее, мале мо. /Съст. Иван Джебаров. С., 1988, с. 229); трансформирана.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013