* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
златно кандило лиляше
и го пред Бога палеше,
и на Бога се молеше:
- Стори ме, Боже, престори,
на каква годе гадинка
и аз, Боже, да си хвръкна
у майчина си градинка,
под бял, под червен трендафил,
и под алена латинка.
Сторил я Господ, престорил
на сиво-бяло гълъбче,
та си е далеко хвръкнала,
у майчини си в градинка,
под бял, под червен трендафил,
и под алена латинка.
Па ми е Грозданка запяла:
- Да се провали и продъни майка ми,
че ме далеко ожени,
през девет гори зелени,
през десет води студени,
дето си петел не пее,
дето си агне не блее,
за хайдутина Иванча!

 

Ловеч (СбНУ 43/1942, № 381 - "Молба на невеста, омъжена за хайдутин - 1").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013